Из Темите (2013-2014): Българската литература и култура на прага на XX век

Встъпителни  бележки:

Българската литература и култура на прага на ХХ век

Има една умилителна за мен скулптурна група в центъра на София в началото на плащад „Славейков” – баща и син Славейкови седят на една пейка един до друг – хем кръвно свързани, хем толкова различни.  Бащата – Петко Рачов Славейков[1] – все още свързан с духа на Възраждането и отиващия си 19 век, синът  Пенчо – вече част от друга литературна и културна вселена. 

Краят на ХIХ век си отива с драматичното осъзнаване от страна на българските интелектуалци, че настъпването на новото – „евтината манна”, дето хвърчи наоколо и е на път да убие всичко родно, както се изразява

„Стоим ний на прага на две култури, които се борят за първенство...”, пише по това време проф. Иван Шишманов в прословутия си текст „Значението и задачата на нашата етнография” СбНУ(1889) [2]. 

Поколението на Петко Славейков и проф. Иван Шишманов са сериозно загрижени за изчезването на  „дъхавите теменужки от селските градини.”

 ...

 

---

[1] Петко Рачов Славйков е роден на 17.11.1827 г. във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията - в стар занаятчийски род, Умира на1 юли 1895 г. в София.

[2] Шишманов, Иван 1889: Значението и задачата на нашата етнография. – Във: СбНУ, 1, 2.