Из Темите (2013-2014). Боян Пенев. Живот и творчество

Боян Пенев - летопис за живота и творчеството му

Боян Пенев принадлежи към второто поколение наши учени след Освобождението. То продължава делото на своите предходници и учители и е стимулирано от голямата амбиция да синхронизира развитието на българската наука с тенденциите на съвременното европейско научно знание.

Нашата литературоведска мисъл от края на 19 и началото на 20 в. е представена от изтъкнати учени като Ив. Д. Шишманов, М. Арнаудов, критици като д-р Кръстев. Боян Пенев е един от най-сериозните изследователи на историята на българската литература, той е и отличен познавач на славянските литератури, блестящ и взискателен литературен критик, продължител на делото на д.р К.Кръстев.

Личността на Боян Пенев се откроява в интелектуалните кръгове от този период със своята изключителна колоритност и своебразност.Той впечатлява не само с рядката си творческа активност в краткия си житейски път, но с качества, които са присъщи единствено на "духовният аристократ". Своето есе "Интелектуалецът и другият", гениалният Хосе Ортега - и - Гасет започва с думите: "Интелектуалецът за когото става дума не е нито "писателят", нито "ученият", нито "професорът", нито "философът".Това са все наименования на професии и занятия... социални роли на индивида, които не гарантират... интелектуалното призвание у самия човек... Човек не е интелектуалец за другите... Човек е интелектуалец за себе си, въпреки себе си, против себе си, неизбежно". Много малко са хората, които без съмнение и напълно основателно бихме определили като интелектуалци в пълния смисъл на думата. Без ни най - малко преувеличение и надценяване, Боян Пенев е сред малцината, за които истинската съдба е тази.

Да се даде схематична характеристика за него и делото му, е абсурдно. Достъпът до неговия личен архив, спомените на негови съвременници и други документални източници, ми даде невероятния шанс да се докосна до неговата истинска същност ( не само като учен, но и като човек с богата и разностранна нагаласа към света, хората, изкуството ). Изумително е, че за толкова кратко време, той създава толкова много. Имам предвид не само трудовете и разработките му като литературен историк и критик, не само публикациите в печата и лекциите в Университета. Също толкова впечатляващи са миниатюрната скица в някои от личните му бележници или нарисувания с окото на истински художник изглед от Женевското езеро. Спомените на негови съвременници са неизчерпаем извор, от който черпим автентични наблюдения за личността, учения, музиканта, художника, приятеля Боян Пенев. Толкова разностранни интереси, нагласи, противоречиви чувства се таят у човека "с тънки благородни черти, с пламенен поглед". За него д -р Спиридон Казанджиев пише в спомените си "Ще се види в каква широка амплитуда - от детски наивното, до трагично безизходното съзнание се движи неговата душа и възможността поради това да прозре най - противоположни светове и да се докосне до най -дълбоки тайни". В действителност , той притежава силната емоционалност и изострено до болезненост чувство за честност и свобода - качества, присъщи единствено на истинския талант. Някои го определят като надменен и недостъпен, но в същото време той притежава неподправено чувство за хумор, превръщащо го в център на приятелските събирания. Неговата творческа фантазия с неумолима, естествена сила се превръща в "игра на духа".

Боян Пенев започва литературната си дейност още като студент с рецензии за отделни книги и театрални представления. В една от първите си статии за художествено произведение - рецензията за преведения исторически роман "Между два свята" на Кингли, той се опитва пръв в нашата критика да отбележи някои специфични черти на историческия роман. Собствено, той се спира на два момента - с какво се различава той от историческата наука и как се изобразява човека в него. В своята дейност, Б. Пенев отпечатва поредица историко - литературни изследвания. Всичко написано от него е доказателство, че той не е просто литературен историк и критик. Той е жива творческа личност, която не само изучава миналото, но следи и своята културна съвременност. У Боян Пенев има "усет за исторически важното и за художественно ценното" според критика Георги Цанев. Като професор в Софийския университет, той чете курс по история на новата българска литература Възоснова на този курс, той подготвя за издаване една пълна и системна "История на новата българска литература", но не успява да завърши окончателно този свой основен труд, който е отпечатан посмъртно (4 т. 1930-1936; 2 изд. 1976-1978) Във връзка с тази работа, Пенев изработва редица монографии за големите представители на възрожденската ни литература - Паисий, Г. С. Раковски, П. Р. Славейков, Л. Каравелов, В. Друмев и студии върху по - общи въпроси на българската литературна история. През 1910 г. е отпечатана статията му " Посоки и цели при проучване ана новата ни литература", която е програмна за него. В нея са изложени ръководните му методологични начала като литературен историк, а в голяма степен и като критик. През 1924 г. пише статията "Днешната българска литература", в която характеризира творчеството на Н. Лилиев, Д. Дебелянов, Й. Йовков

След заниманията му с българска литература се нареждат научните интереси към славянската, по специално полската Б. Пенев избира за предмет на лекциите си и на ред проучвания епохата на полския романтизъм и разглежда по- основно творчеството на тримата им големи представители - А. Мицкевич, Ю. Словацки, З. Красински Пенев провежда последователни и задълбочени проучвания в полските библиотеки върху литературните връзки между българи и поляци в миналото. Неговият принос в популяризирането на полската литература у нас и българската в Полша, е изключително голям. Боян Пенев осъществява трайни творчески и приятелски контакти с полски интелектуалци като например тези с поетите Ян и Мария Каспрович.Той изнася и курс лекции пред полски студенти в университетите в Краков, Варшава и Лвов (1923-1924), където печели дълбока почит и привързаност от страна на полските младежи. Действително, Б. Пенев притежава необикновен творчески потенциал, но количеството никога не е имало значение в неговата творческа дейност, ничий талант не се мери по броя на напечатаните страници. Извънредно взискателен към другите, той е бил крайно взискателен към себе си - писал е само, когато има нещо да каже, а още по - малко е печатал Може би това е една от причините, след преждевременната си смърт, той да остави редица ненапечатани книги - "Първа българска повест. Нещастна фамилия на Васил Друмев" (1929), "Бетховен. Живот и творчество" (1930, под. ред. Н. Лилиев), "Българската литература. Кратък исторически преглед" (1930 (1933, 1945, 1946), "История на новата българска литература" (4 т. 1930-36;1976-78), "Полска граматика" (1934), "Любен Каравелов. Живот-личност-творения" (1936), "Алеко Константинов. Биография" (1937).

 Източник:

  http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=116&WorkID=2883&Level=1 (Посетен на 26 ян. 2013 г.)

Обратно към: [Ирена Исаева Алексиева][СЛОВОТО]