Из Темите (2013-2014): Петко Славейков и Пенчо Славейков

 Пенчо Славейков (1866-1912)

•Роден през 1866г. в Трявна, син на Петко Р. Славейков
•През зимата на 1884г. замръзва на р. Марица и заболява тежко
•1885г. – сближава се с Алеко Константинов, работят съвместнопо сп. „Библиотека Св. Климент“
•1888г. – издава първия си сборник „Момини сълзи“ (подражава на немския поет Хайнрих Хайне), по-късно унищожава тиража
•1892г. – в сп. „Мисъл“ – първите редакции на поемите „Фрина“, „Сърце на сърцата“, „Успокоения“, „Cis moll“
•Записва философия в Лайпциг, където прекарва от 1892г. до 1898г.
•В България работи като учител, поддиректор (1901-1909) и директор (1909-1911) на Народната библиотека
•Заедно с д-р Кръстев издават сп. „Мисъл“, заедно с Яворов се оформя и кръг „Мисъл“, чийто водач е Славейков
•1911г. – уволнен от Народната библиотека; огорчен, заминава за Италия
•Май 1912г. – умира в селцето Брунате
•1921г. – тленните му останки са пренесени и погребани в България
•Основните книги на Славейков са:

o „Епически песни“, 1896г.
o „Блянове. Епически песни“, 1898г.
o „Сън за щастие“, 1906г.
o „На острова на блажените“, 1910г.

Снимка - източник: https://literatours.bg/location/pametnik-na-petko-i-pencho-slaveykovi/