"Не е тъй мари, Парашкево... " Чудомир -- сред авторите на 2015-та

 

Не е тъй мари, Парашкево...   Чичо Минчо Тантелата обичаше да си похапва, да си попийва и чат-пат да попрескача през чужди плетища, ама кой му връзваше кусур! Охолен човекът, няма да му вречи, няма да му кречи. Хванал си едно момче на дюкяна пъргаво, устато - и дрипите му на гърба работят. Търговията му върви като по масло, лозята му като млада гора, а зимникът качулят от бъчви. И вино, вино от хубаво по-хубаво. Прякорът му излезе, задето дума на жените тантели. За него няма Пена, няма ни Гана, ни Стана - все тантели! Стрина Парашкева, стопанката му, клетата, още не си е чула името от неговите уста.

- Хайде, тантело, ще й рече, ела да ми изуеш щифалите! - Или пък: - Ха, тантелке, да идеш да наточиш от мискетеното буре със зелената пахарка! - Рядко само, кога е кефлия, ще й каже къзъм: - Ха, къзъм, я ела да ме почешеш по гърба около лявата плешка!

...

Обратно към: [ Чудомир][СЛОВОТО]